Bulgarian

Краят.

Понякога ми се иска да се затичам към пътното платно със затворени очи. Да усетя надигащия се в мен адреналин. Да се почувствам свободна. И при все това – ограничена, заключена в собственото си тяло. Да се отърва от бремето на неизживяните трепети. Да освободя съвестта си от погрешните желания. Животът ми да се озове под гумите на някоя кола, а мечтите ми да се разсипят по предното й стъкло…
Advertisements
Standard

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s