Uncategorized

Монолог.

В моя живот няма прекъсване за смяна на лентата. Обективът ту се приближава, ту се отдалечава. Моята задача е да покажа най-доброто от себе си.
Добре, че съм фотогенична.
Стоя сама на театралната сцена и водя своя монолог. Публиката приижда, защото днес е премиерата на нова постановка, но често единственият слушател съм самата аз.
На моменти спирам и се заслушвам в ехото си, а понякога дори чувам мъдрост сред наивните думи.
Когато съм нещастна, пълзя по мръсния мокет и сълзите ми се сливат със стъпките, оставени от твърде високите ми обувки. Когато щастието в мен прелее, душата ми запява най-искрената песен, а тялото ми я следва в несвяст.
Не е трудно да се абстрахирам от останалите хора, разбира се. Все пак съм актриса, практикувам присъствието си на сцена дълго, прекалено дълго.
Мисълта за провал не ме плаши. Напротив, даже ме успокоява. 
Това, което ме ужасява най-много е успехът.  Веднъж успея ли, става двойно по-трудно да надмина очакванията им. А мнението на зрителите е това, което прави един спектакъл успешен или не. 
Мнението им има значение, мамка му.
Може би мисълта да водя своя монолог сама, заобградена от тишината на голите стени, не е чак толкова лоша…
Advertisements
Standard

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s