Uncategorized

Любовта е като нощното къпане.

Стъпваш плахо, усещаш пясъка под ходилата си, а водата  неусетно преминава нивото на глезените ти. Не знаеш какво те очаква с всяка следваща стъпка, но изкушението е твърде голямо, за да не му се отдадеш. Страхът преминава в любопитство, плахите души прерастват в неуязвимо самоуверени. 

Нагазваш без да знаеш в кой момент може да затънеш, но продължаваш, защото чувството да плуваш в непознати води е прекрасно. 
Облаците се носят заедно с теб. Прокарваш длани по плавната повърхност на неутолимото море, попило лъчите на вече залязлото слънце. Отваряш и затваряш очи. Световете ти се менят. Помниш миналото, бленуваш за бъдещето.  Живееш в настоящето на мокрото си съзнание.  
Водата те носи по повърхността, разпилява косата ти, а дрехите бавно се свличат надолу. В този момент загубваш представа за всичко – за това кой си бил преди да влезеш, за тревогите и мислите, за далечните мечти.  

Любовта е като нощното къпане. Няма малко, веднъж влезеш ли в дълбините, целият си мокър. И продължаваш навътре.
Standard