Uncategorized

Зима.

  Фъртуна от огън 
           заформя сe 
                    в мен
         и превръща 
       късната есен 
в зима бледолика, 
               свирепа…
Advertisements
Standard
Bulgarian, Prose, Short Story

Разпиляни мисли, чай от малини и щипка мъдрост.

Чаят му издига парите си високо във въздуха, а медът, все още разтапящ се от крайчеца на чашата, потъва безвъзвратно в тъмночервената бездна. Чай от малини. Никога не съм харесвала плодовите чайове. Въпреки всичко, не мога да отрека, че миризмата някак блазни сетивата ми. Плавно се провира към лицето ми, за да ме облее като пролетна свежест в закъсняващата зима, гонеща влака за декември.

d2c14-1_parisnajd-com9115

Празният лист стои някак безразлично пред мен. Тихо ми нашепва словата на бъдещето, а аз послушно повтарям думите и ги редя една до друга в пъстроцветна броеница в съзнанието си. Толкова много мисли, събрани на едно място, блъскат се и не ме оставят на спокойствие. А той продължава да говори…

– Кажи ми, какво би направила ти на мое място?

Моля? Нещо не те слушах. Както и да е. За какво всъщност си говорихме? Хмм… Май ставаше въпрос за бившата му и как го дразнела. Да, точно така. Ставаше въпрос за бившата му. Ама той май искаше да се събере с нея. Ох, трябва да започна да го слушам като ми говори. Импровизирай! Да. Най-доброто решение в повечето случаи. Или поне в моя.

– Защо просто не говориш с нея? – заявих с увереността, която идва с дълбокото премисляне на даден проблем.

– Да… май си права.

Последва кратка пауза. Той я използва, за да събере мислите си. Сякаш имаше такива. Аз продължавах да колекционирам думите на ум. Думи, които бяха видими само за моето съзнание.

Continue reading

Standard
Uncategorized

Past & Present.

I am not ready to give up some things from the past. Some memories, some stories, some people. But above all, some unlived fantasies. Forgive me, present, for making you live through my imagination and not letting you be, just be.
I guess part of me will always keep in mind what could have been instead of what could be.
Standard
Uncategorized

Да сънуваш…

“Древният китайски мъдрец Чжуандзъ, живял около 350 години преди новата ера, веднъж сънувал, че е пеперуда. Когато се пробудил, се запитал, дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда, или е пеперуда, която продължава да сънува, че е човек.”

 из “Светът на Софи“, Юстайн Гордер 
Standard
Uncategorized

Contemplation.

          Душата ми
     се рее
                      (във въздуха)
като
   песен,
                        изпята
                       от морски сирени.
        Слънцето
                       обгръща ме
  в
                   топла прегръдка,
а
    вятърът
        разпилява
          последните
     останали
          мисли
                       за теб…
Standard
Uncategorized

Insomnia.

 “Има един особен вид кошмари наяве, които ни спохождат, когато не спим една-две нощи – някакво чувство, че животът около нас се е променил, което идва с крайната умора и новото слънце. В такива моменти осъзнаваш ясно, че твоето съществуване е само някаква издънка на живота, свързана с него толкова, колкото филмът или огледалното отражение; че хората, улиците и къщите са само проекции на едно много смътно и хаотично минало.”

 из “Трохите на щастието“, Ф.Скот Фицджералд
Standard