Bulgarian

Един ден.

Един ден. Но не сега.
А съдбата все ще ни пропуска.

И когато хепи ендът ни достигне –
като топъл дъх в зимна утрин –
ще се изпари
при първите лъчи на слънцето…

Standard
Bulgarian

(Аз).

(Аз) скачам в дълбините на пропастта, а ехото ми ме обгръща по-стегнато от корсет. Само оттенъкът на червения залез се прокрадва зад мен, за да се отрази във вадичките вода, които се спускат устремно надолу, подобно на мен…

(Аз) ще те чакам. Да кажеш своето последно “Чао”, стиснал кротко цвете в едната си ръка, хванал с другата писмо, написано с прозрачно мастило и сълзи, с умисъл да бъде прочетено в някой друг живот…

Standard
Uncategorized

Време.

Животът безпощадно бута стрелката на часовника. Няма връщане назад. Няма време за планиране напред. Ти просто живееш. Без пауза. Без почивка. Без умисъл.

Вихрушката на ежедневните проблеми отдавна те е поела в себе си и няма изгледи да те пусне…

Standard