Inspiration, Quotes

The Dream.

‘If she could find the right outlet, heated thoughts and ideas would gush out like lava, congealing into a steady stream of inventive works she likes of which the world had never seen. People’s eyes would pop wide open at the sudden debut of this Promising Young Writer with a Rare Talent. A photo of her, smiling coolly, would appear in the arts section of the newspaper, and editors would beat a path to her door.
But it never happened that wat. Sumire wrote some works that had a beginning. And some that had an end. But never one that had both a beginning and an end.’

from ‘Sputnik Sweetheart’, Haruki Murakami
Advertisements
Standard
Uncategorized

Писмо към изгубеното чудо.

Скъпо Чудо, 
Чакам те. Да, знам, чакала съм те цял живот, мога да почакам още малко. Но само малко! Моля те, не се бави още много…
Градът е същият. Е, почти същият. Уличните лампи светят по-слабо от преди, но пък улиците са почти изящно равни.  Дърветата намялават, но пък моловете стават все по-масивни и са пълни с какво ли не. И морето сякаш е различно. Някак по-студено, но все толкова великолепно. 
Ти сам ще видиш. Промяната ще ти хареса. Скоро идваш, нали? 
Времето, всъщност, е доста топло за декември. Все слънчеви дни тази седмица. Ще ми се да не свършва скоро. Да потъна в светлината, да се изгубя във фантазиите си, да намеря някоя друга разпръсната частица от душата ми, да забравя за момент реалността. 
Не и теб, разбира се. 
Хората са постоянно заети. Постепенно изгубих връзка с най-добрите си приятели. Но ги разбирам. Не им се сърдя. 
Но понякога… 
Искам да погълна цялото нещастие, събрано в един народ, и да го превърна в щастие. Копнея да съм съм свръхчовек. Да дарявам вдъхновение. Да преливам здраве. Да разпръсквам щастие. Ще ми се да мога да предам кураж и сила на тези, които са се предали преждевременно в борбата на днешния век. Да им прошепна нежно, че всичко ще е наред. Да бъда повече като теб, нали разбираш?
Ако можех, все щях да давам, да давам, и да давам. Да бъда чудото в живота на някой. Дори на някои. Но аз съм просто човек. Зависима от всичко. Затова имам нужда от теб.
Чуваш ли? Трудно да чуеш написани слова, разбира се, но това е част от риториката. 
В момента в стаята ми се носи една песен на Джон Ленън – “Imagine”. Часовникът отеква в ритъм с нея. А аз…

Аз ще продължавам да те чакам. Защото съм мечтател. Един от многото.
Standard