Bulgarian, Poetry

Днес.

на жълто
спрял е
светофарът на живота –
не знаем
за кое копнеем –
зелена светлина да ни огрее
или стоп да кажем на света.

вечно недоволни,
това сме ние –
лишени от търпение,
смиреност и посока –
деца на днешния
интелектуален век.

в изчакване
минава ни живота –
в компромиси,
лъжи, сълзи…

обичаме на думи,
а на чувства
празни сме –
това е навик
по-вреден и от
пушенето.

но стига!

сега е времето
да искаме и
даваме –
да бъдем преносители
на щастие.

сега,
не утре –
утре късно ще е –
щастието гоним днес,
за да бъде то с нас
и утре.

Advertisements
Standard