English, Poetry

Love.

I love
how you impress me
without
even trying to;
how we have
all these little things
in common;
how you would
say nothing but
the right words;
how my heart
skips a beat of joy
in your presence;
how we can share
silence
so comfortably;
how my soul
feels an attraction
towards yours;
how my body
slowly reaches
towards yours;
how time can never
be enough when
you are around;
how the world becomes
a better place
when you’re in it.

Advertisements
Standard
Bulgarian, Prose

Той и Тя.

Той надигаше бури в нея, караше слънцето да грее по-силно, но без това да изгаря кожата й, той обичаше кожата й, обичаше да прокарва пръсти по нея, но най-обичаше да я усеща под неговата – ръце в ръце, с докосващи се усмивки, залязващи погледи, и вливащи се тела. 

Тя, тя беше създадена да бъде обсипвана с любов.
Standard
Bulgarian, Thoughts

Не!

Да си говорим в мисли. Чудя се дали е по-тъжно да си сам на този свят, или да делиш дните с някой друг и въпреки това да се чувстваш сам. Дали боли повече това да не принадлежиш на някого, или да принадлежиш на някого, но само на думи, с изстинали чувства, и трупащи се угризения. Любовта не е нищо повече от изгарящо понятие, от което остава само пепел след време. И въпреки това всички искат да запалят пламъка. Да се опариш от жарта, това било да си жив.

Може би нищо не разбирам от любовта.

Но не разбирам и примирението от това да живееш без да си щастлив. И нежеланието да промениш това. Не разбирам и живота без мечти и стремежи. Не разбирам пасивността – дали в любовта, или живота. Не я разбирам, и отказвам да я приема.

Слабостта ни принизява до животните. Но нали сме свикнали, днешният ден е просто пореден ден за пасене.

Не!

Ти човек ли си или животно? Ти мозък имаш ли? Душа, която да ти подсказва как да се справяш с живота? И сърце, което да слушаш, когато съдбата ти изпраща предизвикателства? А мнение нямаш ли, което да отстояваш?

Стоиш и мълчиш, и гледаш как животът минава пред очите ти. Нищо. Нищо няма да сториш. Добре. Твой си е животът.

Мислиш си, че си от модерните хора. Но модерните хора се развиват. Всеки един ден. А ти си зациклил на едно място и като инатливо дете отказваш да мислиш. “Нека става каквото ще да става, ще оставя живота си на произвола на съдбата.” Обаче никой не ти каза, че ти си този, който направлява съдбата си? Затова сега аз ти го казвам.

Промяната идва от теб. Промяната започва с теб. Не се страхувай да променяш себе си. И светът около теб.

Още нещо. Нека го променяме заедно. Сега.

Standard
Bulgarian, Thoughts

Добро утро.

Още не съм събрала мислите си, а те видях преди повече от седмица. И багажът си не съм разопаковала напълно, а мина толкова време откакто напуснах дома си. Такава съм си. Разпиляна.

Днешният ден започва по-сиво от обикновено, но вътре в мен цветовете се бият за надмощие. Градът е пленник на студа, слънцето не смее дори да надникне иззад гъстите облаци. Дори кафето ми изстива по-бързо отколкото съм свикнала, няма я виещата се нишка топлина. Само привкусът на наркотика за събуждане. Такава съм си. Лесно се пристрастявам.

Чудя се какво ли е приготвила за мен съдбата, какви ли изненади крие градът за мен, в каква ли нова лудост ще ме завлечат хората. Чудя се дали искам да знам предварително. Или по-добре нищо да не знам. И да мисля по-малко. Защото, да, такава съм си. Винаги мисля в повече.

Ето, дори сега мисля, вместо да отворя куфара и да подбера дрехите според настроението си. Ще открадна допълнителни 5 минути, за да се изгубя сред въпросите без отговори, ще обтегна поглед върху сивотата, надвиснала над града. Не е ли прекрасно, че светът е все така красив, дори когато жизнеността му е на изчерпване. Зимата не дава така лесно снежинките си, тя чака светът напълно да загуби силите си, и тогава като одеало на утеха, спуска белотата си отгоре му. За да го прероди. За да го напои с надежда. И всичките души, които бродят из него. Тази мисъл ме радва. Въпреки всичко, светът пази част от силите си, а хората не са изгубили напълно надеждата си. Иска ми се снегът да почака още малко. Но знам, че разгромът е неизбежен, и скоро, съвсем скоро, всички ние ще имаме нужда да бъдем докоснати от промяната на снега.

Такава съм си. Обичам сутрешните размисли.

Standard