Bulgarian, Thoughts

Неканената гостенка.

Трудно е, когато тъгата се приюти в сърцето ти и няма как да я изгониш.
Броиш търпеливо миговете на страдание, молиш се за малко справедливост, бориш се да не изгубиш не толкова нюансите в света, колкото себе си, а тя, тъгата, само сменя настроенията ти. И утеха не идва, дори когато думичките “обичам те” докоснат се в сърцето – то, парализирано, стои в състояние на шок, на тревога, и на страх – стои свито и не смее да повярва, да чуе, да допусне.
Болката като гостенка неканена най-удобно се възползва от гостоприемството. Не ще я сплаши ни любов, ни щастие, ни еуфория…
Единствен тласъкът на времето може да й се противопостави и да я превърне в беззащитна, в продукт на собствените й усилия.

Advertisements
Standard

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s