Bulgarian, Poetry

Агония.

Не сипвай сол в раната;
дай ми текила –
да те забравя, ако можех,
с махмурлук.
Дните летни
дълги са, а нощите –
безкрайни,
когато стаите, белязани
от твоето отсъствие, кънтят
с ехото на мойто
силно, объркано сърце.
Безкрай въпроси имам –
“Случайно ли се срещнахме,
или съдбата ни събра?” –
ще ги отправя
към небесата, може Той
да отговори вместо теб:
сега е времето
да се науча
да вярвам в чудеса.

Advertisements
Standard

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s