Bulgarian, Poetry

Не съм.

Да бях корицата на книгата
със сутрешното ти кафе,
поела мириса и обаянието,
топлината на дланите ти,
вкусили от ежедневието,
от самотата, от живота.

Advertisements
Standard
Bulgarian, Poetry

По вкуса ми.

Да пресъздам вкуса му?
Дървесен мускус
примесен с кафена нотка.
Очите му ли? Два лешника.
Не лъжат сетивата ми,
поглъщат всичко,
дето той поглъща – след
още няколко погледа,
че ще се наситя,
обещавам…

Standard
Bulgarian, Poetry

Рай.

Дръж ме здраво,
че светът се е вторачил в нас.
Сърцата бият тежко,
очите ни са пълни със захлас.

Нека им избягаме,
ти само дръж ме здраво за ръката.
Нека не отлагаме,
ти само знай…

Без теб не бих могла да продължа,
дори и в мрака да останем вечно –
без теб душата ще залезе,
и да се слее със слънцето далечно.

Continue reading

Standard