Bulgarian, Poetry

Рай.

Дръж ме здраво,
че светът се е вторачил в нас.
Сърцата бият тежко,
очите ни са пълни със захлас.

Нека им избягаме,
ти само дръж ме здраво за ръката.
Нека не отлагаме,
ти само знай…

Без теб не бих могла да продължа,
дори и в мрака да останем вечно –
без теб душата ще залезе,
и да се слее със слънцето далечно.

Без теб не бих открила красотата
в думите на ничия поезия –
не бих разбрала що е да обичаш:
най-тежка форма на амнезия.

Нека им избягаме –
аз знам, ще издържим на бремето.
Нека не отлагаме
да бъдем влюбени сърца.

Ний двамата сме само пътници,
а пътят криволичи до самия край –
ти само дръж ме здраво за ръката,
че там се крие истинският рай.

Advertisements
Standard

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s