Bulgarian, Poetry

Не съм.

Да бях корицата на книгата
със сутрешното ти кафе,
поела мириса и обаянието,
топлината на дланите ти,
вкусили от ежедневието,
от самотата, от живота.

Advertisements
Standard
Bulgarian, Poetry

По вкуса ми.

Да пресъздам вкуса му?
Дървесен мускус
примесен с кафена нотка.
Очите му ли? Два лешника.
Не лъжат сетивата ми,
поглъщат всичко,
дето той поглъща – след
още няколко погледа,
че ще се наситя,
обещавам…

Standard
Bulgarian, Poetry

Рай.

Дръж ме здраво,
че светът се е вторачил в нас.
Сърцата бият тежко,
очите ни са пълни със захлас.

Нека им избягаме,
ти само дръж ме здраво за ръката.
Нека не отлагаме,
ти само знай…

Без теб не бих могла да продължа,
дори и в мрака да останем вечно –
без теб душата ще залезе,
и да се слее със слънцето далечно.

Continue reading

Standard
Bulgarian, Poetry

Времето е относително.

Телефонът иззвъня.
Веднъж,
втори,
трети път.
Вдигнах.
Очите ми се ококориха,
когато чух
гласа ти.
Бяха седмици,
не – месеци,
когато ти ми каза
“До утре”.
Времето
тече
на други обороти
в твоята глава.
Днес
си имал предвид.

Standard
Bulgarian, Poetry

Агония.

Не сипвай сол в раната;
дай ми текила –
да те забравя, ако можех,
с махмурлук.
Дните летни
дълги са, а нощите –
безкрайни,
когато стаите, белязани
от твоето отсъствие, кънтят
с ехото на мойто
силно, объркано сърце.
Безкрай въпроси имам –
“Случайно ли се срещнахме,
или съдбата ни събра?” –
ще ги отправя
към небесата, може Той
да отговори вместо теб:
сега е времето
да се науча
да вярвам в чудеса.

Standard
Bulgarian, Poetry

Послепис.

MV5BMTM5MTUzMzE0M15BMl5BanBnXkFtZTcwNjYxNDAxMw@@._V1_SX1366

Слънчевите дни са дни за споделеност,
в дъждовните и сама съм си достатъчна.

Не ми раздавай причини да те обичам –
дай ми щастие, сърцето само ще те последва.

Живея за моментите, които са неописуеми:
те са тези на любов неизмерима с прилагателни.

Standard
Bulgarian

Мълчанието.

Казват, че в мълчанието се крие (най-висшата) истината, че в тишината се крият всички отговори, а някъде дълбоко в нас е заровено умението да улавяме нужните думи. Някои дори се плашат да останат сами със себе си, защото биха се загубили в безкрайните предели на тишината, в ехото на собствените си мисли и страхове. 

Но мълчанието може да бъде и форма на безхарактерност, на слабост, на ранимост.

Защо да мълчиш, когато си прав, когато имаш какво да кажеш, когато трябва да защитиш себе си?

Continue reading

Standard