English, Inspiration, Thoughts

The most important lesson in life

We spend years of our lives planning ahead or fantasizing about the ‘perfect future’. We invest more energy in dreaming than actually trying to make our dreams come true. And what’s worse, we lose more energy worrying over things that haven’t yet happened or things that had happened long in the past instead of putting our energy into the present moment.

It’s all really simple but we all seem to forget it: life is short and time stops for no one.

When’s the last time you did something just because you felt like doing it? When’s the last time you crossed the boundaries of your comfort zone? When’s the last time you woke up and you felt great to be yourself?

In the long run, none of your mistakes, fears, or dreams would matter as much as what you actually did with your life. It’s not your intentions, but your actions that matter the most. Yes, as simple as that, this is the most valuable lesson in life: do more!

Continue reading

Standard
English, Thoughts

Night owls.

We follow the descending sun to witness the rebirth of nighttime. We let loose our laziness during the long afternoons so we can tame it in the vast hours of the starry lateness.  We are the children of creation and so we put life into creation. We obtain inspiration through the shadows of night, through the glory of moonlight, through the drunkenness of humanity. We find meaning in the state of solitude, in the form of contemplation, in the search of serenity. We are constantly looking for the divine and so we strive for the unattainable, filled with aspirations of love. We live in a world of ideas, and our universe is boundless. 

We are the night owls.

Standard
English, Thoughts

The Formula of Happiness.

I wish I knew a routine that’s gonna keep me truly happy every day. Truth is each new day represents just another struggle to keep hold of happiness that is so stubbornly slipping away. And it is very likely that even if you find that formula how to be happy, a year from now it’s gonna be expired, and you will need to create a completely different one.

Everything in life is so transient, take for example our fragile human bodies which are full of life only for a couple of decades, make it a century in the best case scenario, not sure if the luckiest though. We are complicated creatures with complicated needs, yet most of the time we’re not living, but merely existing.

Instead of a search of the philosopher’s stone, I’d go on a pilgrimage like the Alchemist to find the formula of Happiness. Only I wouldn’t be the Alchemist, but I’d be the shepherd in search of my treasure for my treasure will be my happiness. And when I find it, I would be the luckiest adventurer in this world, a blessed child living among grown-ups.

Image

Standard
English, Thoughts

Pride & Prejudice.

Pride and prejudice might as well be the most common reasons why people are unhappy. They make us true fools, both in life and love.

Truth is, we are equal, but we are not the same. We are beautiful individuals that should be appreciated with great care. Prejudice might stand in the way of seeing things for what they really are and pride would simply cast a shadow of doubt every time we come around the truth. For ego then to strike with its harshness.

Pride and prejudice, the foes of happiness.

Standard
Bulgarian, Thoughts

Когато оставиш сърцето да заглуши ума.

– Какво искаш от мен?
– Нищо. Нищо не искам от теб. Просто искам всичко… с теб. Проблемът е в предлозите, нали разбираш?

Той не разбираше. Звучеше му еднакво, звучеше му в повече.
Тя? Тя съзнаваше обречеността на ситуацията, защото желанието нямаше нищо общо с обстоятелствата – то за разлика от тях не беше константа.

Standard
Bulgarian, Thoughts

"Не мога".

An excuse is worse than a lie,
for an excuse is a lie, guarded.
Alexander Pope

Чудя се кога точно настъпва моментът, в който се научаваме да казваме “не мога”. Това със сигурност не идва с първите годинки, защото точно тогава сме най-големите изследователи – очите ни са изпълнени с любопитство и за малките ни размери сякаш няма граници, все още недочули и неразбрали значението на думата “невъзможно”.

И макар да не искаме да направим нещо, все още не знаем как да се измъкнем от ситуацията с така познатото “не мога”. Може би крясъците и криенето под масата не са най-добрите заместители на изтърканата фраза, но пък са еквивалент на искреност и неприкритост.

Всеки път, когато чуя “не мога”, разпознавам като значение “не искам”. Защото когато искаш, намираш начини, а когато отказваш да направиш нещо – тогава навлизаш в територията на извиненията, и колкото и пригодно за ситуцията да звучи едно извинение, то си остава само и единствено извинение.

Някак си не мога да се примиря с думите “не мога”. Или може би с престореното чувство за жертвеност. Поне като не искаш да направиш нещо, бъди откровен и кажи, че не искаш. Само не и с “не мога”.

Standard
Bulgarian, Thoughts

Неканената гостенка.

Трудно е, когато тъгата се приюти в сърцето ти и няма как да я изгониш.
Броиш търпеливо миговете на страдание, молиш се за малко справедливост, бориш се да не изгубиш не толкова нюансите в света, колкото себе си, а тя, тъгата, само сменя настроенията ти. И утеха не идва, дори когато думичките “обичам те” докоснат се в сърцето – то, парализирано, стои в състояние на шок, на тревога, и на страх – стои свито и не смее да повярва, да чуе, да допусне.
Болката като гостенка неканена най-удобно се възползва от гостоприемството. Не ще я сплаши ни любов, ни щастие, ни еуфория…
Единствен тласъкът на времето може да й се противопостави и да я превърне в беззащитна, в продукт на собствените й усилия.

Standard