Uncategorized

In my most beautiful dreams.

In my most beautiful dreams
I run away from reality with
Steps running and
Heart pounding 
Eyes focused (on you)

In my most beautiful dreams
I am with you
And you only
In the depths of an
Endless continuum
In my most beautiful dreams
You complete
The meaning of love
And I perfect 
The meaning of lover

In my most beautiful dreams
Shades of my nature
Combine with your sky
Perpetual rainbow is
Streched between us

Advertisements
Standard
Uncategorized

Новото модерно време.

младост
наричат своите грешки
изпозабравени и
изоставени в
отдавнашното време на
миналия век

големи вече в
новото модерно време
на своеволия
извършени
погрешно бързо и несръчно

големи вече, докато
светът около тях
бучи и
изтощава
те знаят всичко
могат всичко
само не и
да обичат

големи вече, а
нищо ненаучили…

Standard
Uncategorized

Писмо към изгубеното чудо.

Скъпо Чудо, 
Чакам те. Да, знам, чакала съм те цял живот, мога да почакам още малко. Но само малко! Моля те, не се бави още много…
Градът е същият. Е, почти същият. Уличните лампи светят по-слабо от преди, но пък улиците са почти изящно равни.  Дърветата намялават, но пък моловете стават все по-масивни и са пълни с какво ли не. И морето сякаш е различно. Някак по-студено, но все толкова великолепно. 
Ти сам ще видиш. Промяната ще ти хареса. Скоро идваш, нали? 
Времето, всъщност, е доста топло за декември. Все слънчеви дни тази седмица. Ще ми се да не свършва скоро. Да потъна в светлината, да се изгубя във фантазиите си, да намеря някоя друга разпръсната частица от душата ми, да забравя за момент реалността. 
Не и теб, разбира се. 
Хората са постоянно заети. Постепенно изгубих връзка с най-добрите си приятели. Но ги разбирам. Не им се сърдя. 
Но понякога… 
Искам да погълна цялото нещастие, събрано в един народ, и да го превърна в щастие. Копнея да съм съм свръхчовек. Да дарявам вдъхновение. Да преливам здраве. Да разпръсквам щастие. Ще ми се да мога да предам кураж и сила на тези, които са се предали преждевременно в борбата на днешния век. Да им прошепна нежно, че всичко ще е наред. Да бъда повече като теб, нали разбираш?
Ако можех, все щях да давам, да давам, и да давам. Да бъда чудото в живота на някой. Дори на някои. Но аз съм просто човек. Зависима от всичко. Затова имам нужда от теб.
Чуваш ли? Трудно да чуеш написани слова, разбира се, но това е част от риториката. 
В момента в стаята ми се носи една песен на Джон Ленън – “Imagine”. Часовникът отеква в ритъм с нея. А аз…

Аз ще продължавам да те чакам. Защото съм мечтател. Един от многото.
Standard
Uncategorized

Време.

Животът безпощадно бута стрелката на часовника. Няма връщане назад. Няма време за планиране напред. Ти просто живееш. Без пауза. Без почивка. Без умисъл.

Вихрушката на ежедневните проблеми отдавна те е поела в себе си и няма изгледи да те пусне…

Standard
Uncategorized

Зима.

  Фъртуна от огън 
           заформя сe 
                    в мен
         и превръща 
       късната есен 
в зима бледолика, 
               свирепа…
Standard